Най-ефективното, което можеш да направиш в ситуацията спомената в заглавието е да се опиташ да правиш нещо за някой друг. Там е работата, че дори и такава възможност много трудно се намира. И по-точно трудно се намира приятна такава работа за вършене.

Има няколко варианта: оставяш рабортата за по-късно( примерно другия ден), ако не е наложителна; променяш плана за действие, изчакваш да се успокоиш. Има дни, в които не върви, но не може всеки ден да е несполучлив.
Поздрави!

Тук изобщо не говорим за сполучливи или несполучливи дни. Говорим за момент в който създаваш нещо голямо - примерно строиш къща и тъкмо да й сложиш покрива и разбираш, че си в пустинята и няма нужния дървен материал за целта! А може и да има, но къде да го търсиш... И тук не говорим за успокоение или нещо друго - просто вече си по-добре схванал средата в която живееш.

Ако животът се живее както се казва "на парче" - да тогава проблеми няма. Те са винаги само временни такива.

Аз си спомням за откритието на Доктор Едуард Деминг е американски статистик от петдесетте години на 20-ти век.

http://krystev.blog/biznes/2016/05/24/provalyt-moje-da-ne-e-vash-a-na-sistemata.1453490

Ясно е, че най-удачният начин е да станеш барман или още по-добре строителен "предприемач". Но да си преправяш към разработката според средата не е най-правилното. Просто защото просто Деминг е пропуснал още едно условие "нула количество отвращение при реализация и прилагането на системата".